Постинг
09.07.2017 14:09 -
Толкова е черна светлината
Толкова е черна светлината,
дращи ме досадно сив студът.
Ти избяга - и сега тъгата
ме повежда пак по своя път.
Теменужки разцъфтяват в мрака,
а Луната плетка си плете.
Спрял съм Вечността - и нещо чакам...
Чувам тъжна песен на дете
и прескачам запъхтян небето,
за да видя - може да си там.
Две звезди откривам си в сърцето,
но защо са в него - аз не знам.
Толкова е черна светлината,
а пък ти си просто шепа прах.
Нещо ми нашепва с теб дъгата -
но какво е, тъй и не разбрах.
Няма коментари