Мечтите ни са плувнали във пот.

Повява студ в камината на дните ни.

Светкавици прорязват красотата ни.

Във черната ни нощ покълва мрак.

Но да разбием все пак предразсъдъците,

отвън ни чака бъдещето -

невидимо, безплътно, иреално.

Да го погалим с погледа си.

Замръзнало и свито на кълбо,

ще се размърда то, ще се изплези

и ще превърне тинята във злато.

Ще бъде просто малка капка дъжд.

Ще сложим с теб спасителните пояси,

защото може и да се удавим,

ще се отпуснем в бъдещето,

ще се усмихнем и ще се изкъпем...