Постинг
01.12.2017 21:01 -
Как си, предателко?
В едно мъртво блато те срещнах - провидение.
Бях разложен на парченца съмнение.
Нощем ме хапеха зли угризения.
Поисках да се удавя във преклонение.
От небето валяха бляскави изкупления.
Започнах да вярвам, че няма тление.
А сега къде си?... Започвам бдение...
Бях разложен на парченца съмнение.
Нощем ме хапеха зли угризения.
Поисках да се удавя във преклонение.
От небето валяха бляскави изкупления.
Започнах да вярвам, че няма тление.
А сега къде си?... Започвам бдение...
1.
getoveyoselph -
ami predatelkata produljava da grize dokato ne se preborish sus sebe si
01.12.2017 21:12
01.12.2017 21:12
Sumneniqta razqjdat dokato ne gi oborish
цитирайБалон
Когато някой, на когото вярваш,
нарочно спука твоите мечти,
не се сърди, а в топлата си пазва
сърцето си с надежда залепи.
Недей да го прибираш във сандъка,
не го заключвай с тежък катинар,
повярвай в любовта, а не в разлъката
и поднеси го другиму във дар.
И нищо, че е с белези покрито,
със тях то става още по-красиво.
Сърцето не е свикнало да пита,
на него задна мисъл не отива.
Но имаш ли го давай го на воля,
макар и да са с него често груби,
че има то в живота странна роля
и пазиш ли го твърде, то се губи.
getoveyoselph написа:
Sumneniqta razqjdat dokato ne gi oborish
Да, предателството винаги те гризе....
Когато някой, на когото вярваш,
нарочно спука твоите мечти,
не се сърди, а в топлата си пазва
сърцето си с надежда залепи.
...е, лесно е на думи, но не и на дело.
цитирайнарочно спука твоите мечти,
не се сърди, а в топлата си пазва
сърцето си с надежда залепи.
...е, лесно е на думи, но не и на дело.