Душата ти беше кофичка с лед.
Безводна, пустинна и огнена степ.
Подвиквах след тебе, отчаян и блед.

 Седем години тъга,
а Ти си вече Сияние,
топла и нежна дъга,

 Скърца времето фалшиво и ме гледа пак на кръв.
Всичко в мене е мъгливо и завързано на връв.
Вече толкова години, а съм все така разшит.